Позитивното

Напоследък живея много позитивно.
Вечер лягам и си повтарям, че утре денят ще бъде чудесен.
По Методът на Куе/не че има ефект, ама../ си внушавам - аз съм прекрасна, по-прекрасна, най-прекрасната на света!
На сутринта се събуждам и вместо да метна телефона, дето ме събужда, се усмихвам и ставам.
Минавам през парка и си мисля колко е великолепна природата, как обичам тревичките, птичките, цветенцата, зеленината, небето, слънцето, бездомните кучета и неизчистената мръсотия по алеите от вчера.
В автобуса претъпкано сутрин, но се усмихвам - нищо че долита чалга от шофьорската кабина и някой мирише на пот.
После влизам в офиса и ентусиазирано поздравявам колегите. Те сънено – кисело ми отвръщат.
През деня се усмихвам поне пет пъти, за да си създам вътрешно усещане за щастие.
Мисля си само положителни неща, защото лошите мисли предизвиквали лоши случки според Дж. Кехоу.
Отварям сайтове, блогове и отвсякъде ме съветват да живея позитивно, да мисля позитивно, да разпръсквам положителна енергия, да се усмихвам.
Влизам във фейсбука и оттам ме заливат положителни писания, притчи и снимки.
Някой е насадил някъде километрични лехи с лалета с търговска цел и за да е удобно, когато ги берат първата леха е само жълти лалета, втората само червени и т.н. Красиво изглежда на снимка, само да не ми се налага да ги бера тия лалета.. 286 души са натиснали „ харесвам” и „ах” и „ох”.
Натискам и аз, да не ме помисли някой за не-позитивна.
Дразнят ме и ядосват сто неща през деня, но се усмихвам, защото при лошо настроение се променяла дори структурата на водните молекули, а човек е общо взето съставен от вода. С това не правя намек, че сме гола вода.
Поне пет пъти на ден си повдигам ръцете нагоре, защото положителните мисли зависели от посоката на движение – при вдигнати ръце нагоре се появявали положителните спомени, докато при наведена стойка изплували неприятните.

Стига бе, хора! Идва ми в повече.Човек има нужда и да поплаче. В живота има и лоши и неприятни неща, има и непоправими - не може просто да махнеш с ръка и да отминеш.

Защо е установено, че новините се харесват повече, когато са в по-голямата си част отрицателни?
Тоя свят не се ли крепи на равновесието между положителното и отрицателното?

Вижте как е в природата – когато времето се развали и намръщи, започва да вали и трещи, чак тогава небето се изчиства и засиява, слънцето се усмихва и всичко изглежда окъпано и свежо.

Вероятно и ние първо трябва да се изчистим от натрупания боклук в душите си и после да станем позитивни.

"Алабаланица, животът е весел" - както пише hexemexe в блога си. Да живее позитивното!