Течеш ми във вените...

Сутрин пътувам с автобус и понякога е много весело. Качват се двама възрастни мъже, пенсионери. Единият с костюм, другият – неглиже. Та тоя, неглижираният си хвърли цигарата на улицата, преди да се качи и костюмираният му направи забележка. И се почна...- Радвам ти се колко си изискан – рече неглижето. По времето на Тошо си навеждахте главите, а сега.. – Ти видя ли – отвърна костюмираният . – Знам те аз тебе кой си – рече пък другият. Веднага се включиха и други пенсионери. Един отзад попита един по-напред – Ти чел ли си история на КПСС? А оня му отвърна – баща ми е завършил в Щатите, не в Москва, каква история на КПСС. – Е, там пише, ако я беше прочел..- какво ли пишеше, не разбрах. В това врече се качи едно цигане с два вързопа метли. – Не стига, че не си дупчиш билет, ами и място за двама заемаш с тия метли- каза първият пенсионер. Един млад мъж, станал с оная си част от тялото нагоре го захапа тутакси – Ти пък разпоредител ли си, що ли, та ще казваш кой как да се качва в рейса? Айде, биволи злобни....

После в другия автобус, полупразен 72, едно девойче говореше доста високо по gsm-а си. - Аз ще следвам навън, не ща в тая тъпа България. Тук всички са задръстеняци, загубеняци, селяни..

По-късно говорех с една българска девойка, която живеела в Щатите, ама сега се била върнала не знам защо. Написала статия за едно списание и се вълнуваше кога ще я публикуват и кога ще си получи хонорара – то в тая бюрократична България човек трябва да ходи по мъките...- казва тя , а аз - то, бюрокрация има навсякъде по света. В това време завиха сирените, защото беше 2 юни. – Сирените завиха, трябва да спрем за малко - казах аз, а тя – защо вият тия сирени? Ами 2 юни – обяснявам аз и т.н. И какво е станало на 2 юни - пита българската девойка, американизирана понастоящем?

С какво е по-лоша България от другите страни, та хората не обичат родината си и я напускат?
- Вярно пътищата ни са разбити, има дупки, мръсно е, хората са намръщени, притеснени, озлобени, все гледат да те прередят, като се качват или слизат от транспорта.

Запечатила ми се е една сцена от Париж. Пътувам в един полупразен автобус и една жена на около 65 години, по нашите представи „баба”, с бебе в количка трябваше да слезе - наближаваше спирката й. Тя застана до вратата и каза „Внимание, внимание, ще слизам”. Тутакси скочиха няколко господа да й помогнат. Свалиха количката с детето, шофьорът внимателно изчака, "бабатa" благодари на господата. Ама беше с хубаво оформена прическа, с грим, от нея се разнасяше парфюм, полата й полупрозрачна, слаба и стройна. Просто като си спомня тоя случай и си го представя на наша земя и почвам да се смея лудо.

- Вярно има паркирали коли по всички тротоари, които са заели мястото на пешеходещите.
И се сетих за друг случай - една немска възрастна фрау, на която й попречи една, единствена кола да продължи по тротоара. И какво мислите направи въпросната фрау – обади се на полицията да дойде да вдигне колата, че й пречи. Тук полицията ще излудее, ако всеки почне да й се обажда за такива дреболии.

- Вярно, всички пресичат на червено. Остават няколко секунди да светне зелено на кръстовището, но бабите и дядовците „притичват” на червено, все едно свети Петър ги вика спешно отсреща.

- Вярно, на опашките, хората се натискат, вместо да застанат на няколко сантиметра един от друг

- Вярно, таксиметровият шофьор ще е „мазен” в началото, докато се качиш в таксито му от летището, а после непременно ще се опита да те прекара - я с маршрута, я със сметката.

- Вярно, повечето транспортни средства са стари, дрънчат и миришат .
Надежда има - чакаме метрото-слънце да огрее навсякъде.

Ама ни е хубава страната, не си я сменям !

Случват се и хубави неща, аз така както я почнах.. Ето в Борисовата градина се проведе Mellow Music Festival и по тоя повод бяха сложили една кола Fiesta от МотоПфое. Всеки можеше да пише върху нея любовните си откровения. И писали и рисували момчета и момичета. Имаше шедьоври – „обичам те, както обичам мусаката на мама” или „зареждаш ме с гориво” , хиляди нарисувани сърчица, стихове и „обичам те”. Наградата, както разбрах от фейсбук е спечелило посланието "Течеш ми във вените...". Прилагат и снимка. Фаворитката щяла да замине на уикенд в луксозен хотел в Банско с новата Ford Fiesta. Късметлия момиче!

Ама добре звучи - "Течеш ми във вените...", образно, просто си го представих!