На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотвратима.
След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.
Станка Пенчева
вторник, 27 юли 2010 г.
НА МЛАДИНИ
сряда, 21 юли 2010 г.
Кошмар
В топлата нощ се въртях в чаршафите и сънувах кошмар.
Шеф съм на частна компания и
- получавам най-високата заплата
- имам най-голямата и светла стая за кабинет
- имам служебна кола по мой избор
- купувам вила за компанията в Родопите и в петък сутрин оставям колата в гаража и тръгвам с джипа, за уикенда на вилата
- имам най-скъпия лаптоп за пътувания и най-бързия компютър на бюрото си
- имам 20 подчинени, които минават със страхопочитание край мен
- 1 от тези 20 разбира от коли и се грижи за сервизирането на колата ми
- 1 от тези 20 ми прави резервации за самолет и ме изпраща и посреща на летището, носейки багажа ми
- купувам си дрехите от чужбина
- щом излезе нов модел мобилен телефон, веднага го купувам
- идвам на работа, когато мога и си тръгвам, когато се наложи
- имам в компанията най-новата и модерна офис техника
- купувам за компанията собствен офис, просторен и дизайнерски оформен
- членовете на управителния съвет подкрепят всичките ми предложения,
но
нещо не е наред - не мога да мечтая и не обичам целия свят, както преди.
Веднъж се случи лошото – на слизане от Родопите джипът се обърна, в гърдите ми зейна дупка и душата ми излетя, решила, че е дошъл момента.
Далеч някъде се чуваха сирени...и някакви отблясъци в небето.
Не знаех къде е душата ми.
Кучето ми ме подуши и ужасено избяга.
Светът придоби друг цвят и вид и
се събудих потресена,
трепереща в нощта от студ и ужас, със сух и неприятен вкус в устата.
.................
Чаршафът се беше свлякъл на пода и аз с него.
Кучето спеше до леглото и ме близна в просъница по ръката.
сряда, 7 юли 2010 г.
Шоколад
Отчупваш парче шоколад, слагаш го в устата и по езика ти се разтича вкусно удоволствие, гали приятно небцето, рецепторите в устата изпращат сигнал към мозъка с код „щастие” и той отделя ендорфини и в резултат ти става хубаво и приятно.
Много обичам шоколад!
Колко несправедливо е бил обвиняван шоколада – че прави хората дебели, че им докарва болести, повишава нивото на инсулина, разваля зъбите и какво ли не. Обвинявали са го, че провокира нервни кризи, акне, кризи на черния дроб, епилиптичните кризи, болките в главата. Стигало се е дори до абсурдни твърдения като тези на някаква Мадам Севине, че бременна жена, която яде шоколад може да умре или да роди деца с шоколадов тен.
Сега се насърчават бременните жени да ядат шоколад, защото бременните жени със слабост към шоколада раждат "по-щастливи и по-активни деца".
Всъщност шоколадът предизвиква в организма отделянето на ендорфини. Това е евтин, лесен и достъпен начин да си доставим малко удоволствие особено, ако спешно се нуждаем от него.
Шоколадът се произвежда от какао, добито от плодовете на дървото Theobroma cacao, което произхожда от Южна Америка. Theobroma означава “храна на боговете”. В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години.
Първата къща за шоколад е била отворена през 1657 г. във Великобритания.
През 1847 г. в Англия се предлагат първите блокчета твърд шоколад, както прочетох в интернет.
В Швейцария, Даниел Петер добавя мляко към шоколада, създавайки продукта познат като млечен шоколад.
Още през XVI в. какаото и шоколадът са били използвани като лекарства, най-вече да се възобнови загубеното тегло или за да се подобри състоянието на кожата, при болни, които са отслабнали рязко. Чрез него се стимулира нервната система и храносмилането. Техните терапевтични свойства се отнасяли и за много случаи на анемия, анорексия, хрема, спадане на либидото, температура и др.
Яденето всеки ден на 30 грама натурален шоколад или половин шоколад на седмица е идеално средство за осигуряването на защита срещу сърдечно-съдовите заболявания, включително и инфаркт. Черния шоколад може да ни предпази от атеросклероза. Някои субстанции на какаото, като кофеин, тирамин, серотонин имат стимулиращ ефект върху психиката. Тъй като съдържа още магнезий и желязо, шоколадът се явява и антистресова подсилваща храна, едновременно подсилващо и успокояващо средство.
И накрая да не забравяме, че той е един от най-големите енергийни източници (около 500 ккл в 100гр.)
За разлика от кафето, шоколадът е с по-ниско съдържание на кофеин и неговата консумация не води до безсъние, свръхвъзбуда.
Най-много шоколад в Европа консумират англичаните - 30% от продажбите на шоколад на Стария континент са във Великобритания. В Германия ядат два пъти повече шоколад, отколкото във Франция. Музеят на шоколада е в Кьолн, Германия. Белгийците са всепризнати майстори на шоколада. Те полагат усилия да произвеждат възможно най-чистия шоколад с високо съдържание на какао, приготвян единствено с какаово масло. Харесвам тяхната марка Cote d'Or, особено черен шоколад с малини. Невероятен е.
Най-често предлаганият подарък за Св. Валентин е именно шоколадът във всичките му форми и най-вече във формата на сърце.
Популярността на тъмния шоколад расте благодарение на антиоксиданите в него.
Малко хора знаят, че всъщност шоколадът е по- добър антиоксидант от плодовете и зеленчуците.
Така че хапвайте шоколад без страх, защото както е казал Хайне - Не познавам друга красота освен здравето!
p.s.Днес е Денят на шоколада и извадих това от архива /от 2008 г. по материали от интернет/ и го помествам най-отпред.
Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)
петък, 2 юли 2010 г.
Фантазии
Нали все витая в облаците, все търся обяснение на необяснимото и ключ към тайнственото, хвърлям по един поглед на различни предсказания.
Публикувала съм няколко такива в блога си.
Предсказанието на Ботис, което е записала Паула Лайт и с нейно съгласие публикувах.
Предсказанието на Слава Севрюкова
Предсказанието на маите от книгата „Предсказанията на маите за края на света” на Светльо Дукадинов и Първолета Петкова.
Да, но сега прочетох и публикувам предсказанието на Петър Дънов, което изключително много ми хареса. А то е, че България отново ще е на три морета.
Ще случи не поради войни или връщане на територии, а поради природни странности.
„Бяло море ще дойде до Родопите, един вътрешен град в България ще стане пристанище” - пророкува той.
Друг български медиум видял същото, допълва, че това ще се случи през 2012 .
Гърция ще потъне и така морето ще достигне до нашата територия. През това време Адриатическо море ще прекоси албанските планини и отново ще дойде у нас.
В същото време Пирин потъвал.
Други ясновидци твърдят, че водата на планетата ни ще започне да изчезва. Злато ще излиза, а водата ще се скрива. Щели да се появат аквадолари, като платежно средство.
В България има много извори на глава от населението - страшно няма.
Малко остава до 2012 г., сами ще видим.
Лятна ваканция на три морета – звучи чудесно!
Размечтах се.
четвъртък, 1 юли 2010 г.
Бесен съм
Бесен съм – каза някакъв англичанин в предаване по телевизията, или поне така бяха превели думите му в ефир! Въпросният англичанин живее тук, в България – на село.
- Каква страна сте вие? Имате такава невероятна природа, толкова интересна история, можете да бъдете световно известна туристическа страна! А вие, дори министерство на туризма нямате, превърнали сте го в пиар – агенция. Дори Албания има по-хубава реклама от вас като туристическа страна. Все едно гърците са платили на вашата държава и са казали - не рекламирайте страната си, ще го правим ние и ще привличаме туристи с нашите римски останки.
Англичанка, която стоеше в стара селска къща добави – ние дойдохме тук, защото намерихме това, което сме изгубили отдавна в Англия -приятелството между хората. Ние знаем, че не предметите и скъпата техника правят живота хубав.
Друг англичанин, купил стара селска къща в с. Беден, Родопите, добави – тук намерих нещо, което е изчезнало преди 50 години в Англия. Топлота и сърдечност в отношенията, съчетана със страхотна гледка към Родопите. Невероятен простор и тишина, стари къщи, малки улички, по които вървят баби с бастунчета, хора, които гледат животни. Тук хората не са богати, но си произвеждат всичко сами.
Какво са намерили англичаните у нас? Нещо, за което ние, българите очевидно сме слепи.
Някои от англичанките, избрали България за втора родина, са се научили от местните жени да правят баница и си канели български съседки на гости.
Видях къщата на едни от тези англичани – ремонтирана, но със запазен външен вид, вътре направена удобна за живеене, с вградена кухня. Навън дворчето със окосена зелена трева, една селска дървена каручка върху тревата, а в каручката пъстри цветя.
Няма кокошки и домати.
Всъщност процесът на заселване на чуждоземци е двупосочен – и двете страни учат по нещо полезно от другия.
Както каза режисьорът Теди Москов преди година в едно предаване, добре ще е държавата с бюджетния излишък да изпрати нашите селяни в Швейцария, Германия или Австрия – да видят как изглеждат техните села, техните къщи, обори, как няма миризма и мухи в техните села, кални или прашни улици, а зеленина, красота, чистота и цветя.
Знаете ли, какво е едно от предложенията на чужденците, живеещи у нас, за емблема на България – мириса на печени чушки през есента. Това е толкова български мирис и така ми липсваше в една европейска страна, в която хората си купуваха по една или две тумбести чушки за салата...
Не знам точния брой на чужденците, заселили се трайно у нас. Някои от тези, които са в София, се събират в бара на хотел Радисън. Някои от тях учат български език, правят планове за бизнес или за политическа кариера.
В "Шоуто на Слави" видях някои от заселилите се у нас и създали семейства, чужденци. Всички бяха припознали България като своя родина, научили езика и се радваха на живота си тук.
Всички те имаха един въпрос - защо българите напускат родината си?
Тук е новата „Америка” на Европа, тук има переспектива, незаети ниши. В техните страни всичко е преоткрито, там е по-трудно.
И какво остава? Държавата да обърне подобаващо внимание на туризма, за да заемем полагащото ни се място в Европа.
Заслужаваме го.