Вятърът и есента

Казват, че хората се чувстват деца, докато имат живи родители.

Майка ми угасна тихо в съня си в първите часове на 31 декември.
През последната година беше станала мъничка и слабичка като дете.
Прозрачна.
Откакто татко си отиде от тоя свят,
тя все повтаряше – вземи ме Господи, най-късно до Коледа - Нова година,
не мога да живея така без баща ви.
Тяхната любов е започнала в ученическите години – толкова млади и красиви,
и много години бяха заедно и неотлъчно един до друг.

Мамо, не знам къде си сега, но знам, че ако е възможно -
и от отвъдното ще ме закриляш и ще ми помагаш,
както винаги досега! И мен и сестра ми.

Колко е пуста къщата им сега
и празна
и студена и неуютна
злокобно тиха
и някак малка ми се вижда
и дворът - и той се смалил
дали защото е зима..
Присъствието на хората ли прави по-големи къщите?

Сбогом, мамо!
Дано идваш в съня ми!