Гледах филм за Фердинанд Шевал, документален и бях впечатлена.
Кой е Фердинанд Шевал?
Един обикновен човек, пощальон по професия, един ден намерил интересен камък. Той твърди, че се спънал в този камък и се вдъхновил от формата му. Всъщност местността, в която живеел и работел била в древността дъно на море и имало интересни камъни. Прибрал го и от този ден започнал да търси и събира и други камъни с красива форма. На първо време той прибирал камъните в джобовете си, а след това в кошница. В крайна сметка използва една ръчна количка. Шевал качва камъните по време на ежедневната си пощенска обиколка. И така 20 години.
Да споменавам ли какво си мислели съгражданите му – луд човек.
След като се пенсионирал започнал да строи своя замък, който виждал в мечтите си. Шевал започва изграждането през април 1879 година. Той е прекарал първите двадесет години в изграждане на външните стени. Често работел през нощта, на светлината на една лампа с масло.
Ако трябва да обобщя:
Подход – аматьорски
архитектура – смесена, с различни елементи
стил - свободен
строеж – уникален.
Един самобитен и самоук колега на Антонио Гауди изградил замък от камъните, които събирал година след година - станал висок, с причудлива архитектура заимствана от различни култури и религии, с фигури и украшения, с надписи по стените от Библията, от Буда, но много впечатляващ. Изграждането му отнело 33 години.
Виждайки го готов в цялото му великолепие местните жители започнали да променят мнението си за Шевал – вече не им изглеждал луд.
Творението му било обявено за паметник на архитектурата. Получил приживе признание.
Точно преди смъртта му, Шевал започва да получава признания от светила като Андре Бретон и Пабло Пикасо . През 1932 г. германският художник Макс Ернст създава колаж със заглавие "Пощальона Cheval. През 1958 г. е направен Le Palais идеал - кратък филм за дворец Cheval.
През 1969 г. Андре Малро, тогавашен министър на културата , обявява Двореца за забележителност, официално защитена. Той е отворен всеки ден без Коледа и Нова година.
Фердинанд Шевал поискал да бъде погребан след смъртта си в замъка, но това е
забранено във Франция и властите не разрешили.
Тогава започнало новото предизвикателство пред него - да си направи гробница.
Гробницата повтаряла в умален вид замъка. Успял да я завърши.
На 88-годишна възраст този уникален човек, пощальон – архитект намерил покой.
Ако имате път към Charmes-sur-l’herbasse, до Лион, Франция – посетете този странен шедьовър.
/по материали и снимки от интернет/
Преди известно време бях мернала снимка на замъка в някой от блоговете и се разрових за информация. Щях да пиша за него, но забравих каквато съм разсеяна.
ОтговорИзтриванеНо пък страшно се радвам на този ти пост!
За такива уникални хора трябва да се знае. Това, което е направил е невероятно и много ми допада. :)
Къде гледа документалния филм? Има ли го в нета?
Радвам се, че споделяш възхищението ми, Nightwish El! По някакъв канал го гледах, може би reality tv, не съм сигурна.
ОтговорИзтриванеВъв френски сайтове има интересна информация, ама тоя френски език ...
На мен 3 месеца в ремонт ми се виждат като цяла вечност, представям си, ако са 33 години. Човекът е намерил призванието си и го е следвал неотлъчно толкова време - това си е за поклон.
ОтговорИзтриванеМного интересно!Когато човек смята, че това е неговата мислия в живота се случват такива резултати!Той се отдава на 100% в това начинание.
ОтговорИзтриванеПризнавам си, че за пръв път чувам за този човек. Беше ми безкрайно интересно да прочета поста ти, diandra. Благодаря! :)
ОтговорИзтриванеКюриъс. :)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ви е било интересно, приятели!
ОтговорИзтриванеЕдно безмислено начинание в началото се превърнало в постижение на човешкия дух и мисъл!
Прилича на онзи замък край Созопол.
ОтговорИзтриванеИма го в блога на Анджи.
Да,интересно и вдъхновяващо- да следваш мечтите си! :)
ОтговорИзтриванеА ти май си падаш по замъци? ;)
momenti-momenti, падам си по загадъчни, необикновени, мистериозни неща. А в замъците има нещо такова. Поздрави!
ОтговорИзтриванеВал, разликата е огромна между двата замъка. А за този край Созопол и аз съм писала - http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2010/01/blog-post_22.html
ОтговорИзтриванеПокъртителна история :)
ОтговорИзтриване"Капка по капка, вир" - "Камък по камък, замък"
Търпение и постоянство.
Е, и мисъл трябва, Violka-Antevasin.
ОтговорИзтриване