....

Докато се люшкам между надеждата и отчаянието, докато трудно се удържам да не се срина в ямата на безнадежността, докато съм толкова безпомощна и ми идва да вия от болка, докато мога само да стоя край леглото на съпруга си, разбирам, че добротата не е мъртва.

Докато проклинам съдбата, живота, здравната ни система, лошата организация в болниците, частните линейки, докато ме приемат като ходеща касичка, откривам, че има „човеци“ между лекарите, сестрите, санитарите.

Като снежна топка, която се търкаля и става все по-голяма, така расте и приятелското отношение, съпричастността на хората, желанието да помогнат със съвет, информация, добра дума, с нещо друго.

А толкова много ми трябва точно съчувствие и добра дума.



Благодаря ви, добри хора!