Земята ни

Има едни дебели, симпатични и невероятно доверчиви папагали в Нова Зеландия - КАКАПО.

Някога са били много и маорите са ги използвали за храна, а от перата им правели топли наметала.

Такива наметала сега могат да се видят само в музей.

Останали са малко, критично малко, защото са станали храна на домашни животни, плъхове, белки и порове, които заселниците са довели с корабите си преди хиляда години.

Всъщност тези папагали не могат да летят, крилата им са закърнели.

Един малък южен остров е превърнат в защитено място за тези папагали.

Прочистен е от всички врагове на какапо и доброволци се грижат за популацията на този изчезващ вид птици.

Контролът за достъп до острова е много строг.

Доброволците са успели да увеличат бройката им над 100, като следят всеки папагал,

който мъти яйца, наблюдават малките пиленца, записват данните и усилията им се увенчават с успех.

Подобна защитена среда е създадена и за птицата киви.

Гледах филм за какапо и киви и се възхитих.

Ако не се полагаха такива грижи, вероятно нямаше да има нито киви, нито какапо вече.

Така, както е изчезнала от Нова Зеландия гигантската птица МОА, висока около три метра, нелетяща, около 200 кг.



Ние тук не можем да опазим горите, а камо ли птиците...