Усмихни се, утре ще бъде по-лошо

„На 20 изглеждаме така, както ни е създала природата,
на 30 – както си искаме,
но на 40 и повече – както заслужаваме”.


Когато си на 20 години, кожата ти е свежа и стегната, очите блестят, зъбите са бели, дъхът – сладък, коремът – прибран, смехът – звънлив.
Караш ски, пързаляш се на кънки, изкачваш се, бягаш, скачаш, прескачаш, плуваш, играеш гимнастика или танци - всички мускули, стави, кости, нерви, сухожилия, хормони и органи са един чудесен ансамбъл, диригентът на който си ти.
Не го осъзнаваш.

Когато си на 20 косата ти е права или къдрава, кестенява, черна или руса, но ти непременно не я харесваш и променяш. Изрусяваш я, изправяш или накъдряш.
Когато си на 20 очите ти са светли, тъмни или пъстри, но ти непремено не ги харесваш и слагаш цветни лещи, за да приличаш на мечтата си.
Когато си на 20 не харесваш краката или гърдите си и мечтаеш да са като на някоя друга.
Когато си на 20 момчетата и мъжете се обръщат след теб и ти можеш да имаш всеки, когото пожелаеш.
Когато си на 20 ти се струва, че младостта и красотата са ти дадени просто така.
Когато си на 20 всъщност светът е прекрасен, но на теб не ти се струва, че може да стане още по-добър.
Когато си на 20, жените на 40 ти изглеждат неконкурентноспособни и се подсмиваш на смелото им облекло.
Когато си на 20 мислиш, че приятелките ти са до гроб.
Когато си на 20 мислиш, че ще се обичате винаги с приятеля ти.
Когато си на 20 мислиш, че винаги ще останеш на толкова.

После ставаш на 30 и пак си хубава и свежа и светът е в краката ти, но има едно леко безпокойство в теб.

После ставаш на 40 и сутрин събуждайки се, се чувстваш като на 20, но не си. И леки бръчици се образуват около очите, а в тях се чете опита от победи и падения, от разочарования и амбиции, от напрежение и успехи, споделени и несподелени любови, безсънни нощи. Започваш да си купуваш френски кремове за лице, ходиш на спа процедури. И коремът не е така стегнат, родила си едно, две или повече деца. Гърдите, дупето - не е ли време за промяна? Обиколката на талията се е увеличила малко. Мъжът, с когото живееш, започва да поглежда към младите момичета. Понякога леглото става тясно от настанилото се равнодушие.
Пак си хубава.

После ставаш на 50.. на 60, на 70. Боядисваш си косата в светли нюанси, подстригваш я късо, носиш черни очила, за да скриеш торбичките под очите. Минаваш през хормоналния дисбаланс, през подпухнали клепачи, врязани бръчки, през отпуснатата кожа на шията, всъщност цялата ти кожа започва да следва гравитацията. Все по-често мислиш за времето, когато си била на 20. Мъжът до теб е загубил сексуалната си мощ. Превърнал се е от буен жребец в кротък кон. Вечер заспивате спокойни, че сте заедно. Едно сладко гласче ти казва „бабо” и се гушка в теб.

Душата ти – тази неспокойна придобивка, не е остаряла. Тя помни и понякога се събужда със странни желания. Късно, безкрайно късно е за тях.

Сега разбираш, колко лекомислено си приемала младостта за вечна, колко лекомислено си приемала живота си въобще, колко неща си пропуснала, колко пъти си казвала, че те боли главата или че си уморена, за да откажеш секс, колко пъти си носила скучни дрехи заради приказките на другите.

Когато чуеш, че една жена е на 70 години какво си представяш? Бабата със забрадка и дебели чорапи, която продава на пазара магданоз и коренчета от пащърнак?

Представяй си примата Лили Иванова как пее и не спира да подскача на сцената на зала Олимпия в Париж.

Или София Лорен. Човек може и на 70 години да достигне върха, за който е мечтал.

Или Тина Търнър.

Или Силви Вартан. Чуя ли нейното изпълнение на "Облаче ле, бяло..." и сълзите сами тръгват от очите ми.

И докато си представяш, не пропускай нито една минута от младостта!




това съм го писала през далечната 2009 г.и го бях публикувала в сайта БГ Репортер /вече го няма/, но при повече от 160 публикации в блога ми, е ясно, че няма как да се види и прочете, затова го изкарвам на преден план :)
опитваха се на няколко пъти да ми откраднат авторството - преди имаше един сайт, в който като сложиш малка част от текста, веднага излизаше кой и къде го е взаимствал и публикувал като свой; после сайта стана платен и престанах да го ползвам.

Приятно четене!

Земята ни

Има едни дебели, симпатични и невероятно доверчиви папагали в Нова Зеландия - КАКАПО.

Някога са били много и маорите са ги използвали за храна, а от перата им правели топли наметала.

Такива наметала сега могат да се видят само в музей.

Останали са малко, критично малко, защото са станали храна на домашни животни, плъхове, белки и порове, които заселниците са довели с корабите си преди хиляда години.

Всъщност тези папагали не могат да летят, крилата им са закърнели.

Един малък южен остров е превърнат в защитено място за тези папагали.

Прочистен е от всички врагове на какапо и доброволци се грижат за популацията на този изчезващ вид птици.

Контролът за достъп до острова е много строг.

Доброволците са успели да увеличат бройката им над 100, като следят всеки папагал,

който мъти яйца, наблюдават малките пиленца, записват данните и усилията им се увенчават с успех.

Подобна защитена среда е създадена и за птицата киви.

Гледах филм за какапо и киви и се възхитих.

Ако не се полагаха такива грижи, вероятно нямаше да има нито киви, нито какапо вече.

Така, както е изчезнала от Нова Зеландия гигантската птица МОА, висока около три метра, нелетяща, около 200 кг.



Ние тук не можем да опазим горите, а камо ли птиците...

Germanwings

Не знам за вас, но мен обясненията изобщо не ме успокояват.

Вторият пилот имал психични проблеми, имал любовни неприятности с приятелката си.

Възможно, по живите ходи, но все някой трябва да е отговарял за психичното здраве на

пилотите и да забележи, че нещо не е наред.

И този пилот е немец – е, това ме съкруши най–много.

За мен немците са едни работливи, педантични, отговорни хора, но които може да се вярва.

За мен Германия е най-хубавата, подредена и богата страна на Европа.

Видяла съм улиците, шосетата и аутобаните им,

видяла съм училищата и учителите им,

видяла съм как възпитават кучетата си,

видяла съм подредените им къщи,

видяла съм каква спортна нация са,

видяла съм как работят лекарите и зъболекарите им,

колко е организирана полицията им – всичко излъчва сигурност и надежност.


И изведнъж този немски пилот...

АНДРЕАС ЛУБИЦ - светът няма да го запомни с добро!

Освен, ако излезе някакво неизвестно обстоятелство...


Да си в депресия май не означава да станеш масов убиец.

И да завлечеш със себе си толкова много хора....


Покой за душите на загиналите!

Утеха за близките им!


И как се пътува със самолет занапред?

Абонирайте се за voyo и гледайте без реклами!

Назад някъде беше социализма и скучната, проруска телевизия.

После уж нещо се случи и телевизията се промени.

Появиха се рекламите.

Беше интересно в началото, като всичко ново.

Никога няма да забравя рекламата за Миракули –– две съседни къщи, майките викат децата за вечеря,

в първата къща майката казва –

Миракули са готови и децата тичат, за да седнат на масата,

а във втората майката казва – вечерята е готова и децата не обръщат

внимание.

Тези спагети ми се забиха в мозъка, още на другия ден купих Миракули и гордо ги поднесох за вечеря – бяха отвратителни,

изхвърлих ги.

Приключих с рекламите.

Сега се отнасям в мислите си нанякъде, докато се изнижат рекламите, за да си догледам филма или там, каквото гледам.

Продават ли наистина рекламите? Вероятно, щом не спират.


Реклами, реклами – купи това, опитай онова, отпий, лекувай се, шофирай......от сутрин до вечер, радио, телевизия, на екраните в

метростанциите, по билбордове, покрай шосетата, в киносалоните – навсякъде.


Всемогъщите реклами!

Съпругът ми обичаше да казва – виждала ли си реклама на Мерцедес? - ценните вещи не се нуждаят от реклама, а само тези, които

не струват.

Да, но пуснаха реклама и на Мерцедес - един европеец си пробиваше път, отчайващо недоволен, потен, изнервен през гъмжилото на

един прашен, горещ арабски град, стигна до мерцедеса си, отвори вратата и с видимо удоволствие се настани на седалката, пусна

климатика и потупа доволно волана.


Някои реклами си струват.


Можем ли да се борим срещу тях – невъзможно, загубена битка – те са превзели всичко.


Напоследък ни примамват с обратното – гледайте без реклами.

Абонирайте се за voyo и гледайте без реклами.

Нещо като мюсли

Гледах по tv 24 kitchen как Гордън Рамзи приготвя мюсли

за закуска на децата си и реших и аз да опитам.

Не съм измислила рецептата.

В една по-голяма тава сложих овесени ядки, една опаковка /от Lidl/ 500 грама,

бадеми,

сурови белени тиквени семки,

сусам,

ленено семе,

начупени ядки кашу, лешник, малко орехи,

всичко това без пропорции, колкото имах.

И сложих във фурната да се запече, като бърках от време на време сместа

с лъжица, за да не порозовее само отгоре.

После извадих тавата, добавих годжи бери и сушени червени боровинки.

Или сушени череши.

Готово. Получи се.

С прясно или кисело мляко е чудесно за закуска,

а може и така да се хрупа или да се добавят пресни плодове.

Засища и дава енергия, а е и много полезно .

За десерт сладък салам

Обичате ли сладък салам? Аз да - още от едно време.

Е, направих сладък салам.

Много съм доволна, защото не винаги се получава , както искам.

Сега стана великолепен – нежен вкус, композиция от много аромати и мека текстура.

Една опаковка най-обикновени бисквити начупих в купата, докато гледах през прозореца какво прави котката на втория етаж от отсрещния блок.

Добавих и 3-4 бисквити с парченца шоколад в тях.

В млековарката с двойно дъно сварих 250 гр. мляко - като поизстина малко добавих 2 супени лъжици какао, половин черен шоколад с 70 % какао и половин пакетче немско масло от 125 грама, после една ванилия и есенция от портокал и малко ром.

В подходящ тиган сложих около 4 -5 супени лъжици захар да се карамелизира и щом захарта се разтопи и придоби красив оранжево-кафяв цвят, добавих орехи,белени бадеми, кашу, разбърках леко и веднага изсипах при бисквитите.

Към натрошените бисквити добавих около 50 грама червени сушени боровинки и обелен шам фъстък, пак толкова.

Цялата тази смес обърках много добре с лъжица и изсипах върху алуминиево фолио, предадох форма на салам с помощта на фолиото, завих и подгънах краищата отстрани и в хладилника за 24 часа.

Резултатът ми хареса и... не само на мен.

Първият ден на 2015

Да ни е честита Новата година!
Пристигна, натоварена с очаквания – дано се сбъднат!
Здрава и мирна да е, топла и уютна, и успешна!
И кой за каквото мечтае, да го постигне!

Тази 1-во януарска сутрин, сутрин ли казах, то си беше към обяд вече, се излежавах мързеливо в леглото, радвайки се на слънцето през прозорците и вратата леко се отвори и влезе дъщеря ми - калпазанке /ние така си говорим с нея/, хайде, няма ли да ставаш, палачинките са готови. Какво палачинки, много ги обичам, каква изненада?
Миличката ми, добричка дъщеря!

Извадих сладкото от череши, което сварих пролетта, направих кафе и закусихме подобаващо за първия ден от новата година.

И в главата ми се върти екзистенциалния въпрос – може ли да се измени генът вследствие преяждане. Както казва Сартр – “Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност”. Аз съм започнала съществуването си с генът на едната ми баба, която си остана слабичка до края на живота си. Писала съм за нея.
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html
Колегите ми винаги се удивяваха как си похапвам, без да пълнея и казваха – като те гледа човек, не може да предположи, колко ядеш и къде го слагаш - ами не мога да стоя на едно място, непрекъснато се движа, най-малкото в мислите си.

Да, но другата ми баба, на която съм кръстена беше по- пълна, и за нея съм писала
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_22.html

Много си ги обичах и продължавам да ги обичам и двете баби, въпреки че ги няма отдавна на тоя свят.

И сега след толкова вкусотии и угаждане през Коледните и Новогодишни празници, че не са и свършили още, дали няма да си променя генът и да взема да пълнея.

Наказание за лакомията един вид.
Странни мисли му идват на човек в главата на 1 януари, но определено ми харесва как започна тази година.