четвъртък, 13 май 2010 г.

Позитивното

Напоследък живея много позитивно.
Вечер лягам и си повтарям, че утре денят ще бъде чудесен.
По Методът на Куе/не че има ефект, ама../ си внушавам - аз съм прекрасна, по-прекрасна, най-прекрасната на света!
На сутринта се събуждам и вместо да метна телефона, дето ме събужда, се усмихвам и ставам.
Минавам през парка и си мисля колко е великолепна природата, как обичам тревичките, птичките, цветенцата, зеленината, небето, слънцето, бездомните кучета и неизчистената мръсотия по алеите от вчера.
В автобуса претъпкано сутрин, но се усмихвам - нищо че долита чалга от шофьорската кабина и някой мирише на пот.
После влизам в офиса и ентусиазирано поздравявам колегите. Те сънено – кисело ми отвръщат.
През деня се усмихвам поне пет пъти, за да си създам вътрешно усещане за щастие.
Мисля си само положителни неща, защото лошите мисли предизвиквали лоши случки според Дж. Кехоу.
Отварям сайтове, блогове и отвсякъде ме съветват да живея позитивно, да мисля позитивно, да разпръсквам положителна енергия, да се усмихвам.
Влизам във фейсбука и оттам ме заливат положителни писания, притчи и снимки.
Някой е насадил някъде километрични лехи с лалета с търговска цел и за да е удобно, когато ги берат първата леха е само жълти лалета, втората само червени и т.н. Красиво изглежда на снимка, само да не ми се налага да ги бера тия лалета.. 286 души са натиснали „ харесвам” и „ах” и „ох”.
Натискам и аз, да не ме помисли някой за не-позитивна.
Дразнят ме и ядосват сто неща през деня, но се усмихвам, защото при лошо настроение се променяла дори структурата на водните молекули, а човек е общо взето съставен от вода. С това не правя намек, че сме гола вода.
Поне пет пъти на ден си повдигам ръцете нагоре, защото положителните мисли зависели от посоката на движение – при вдигнати ръце нагоре се появявали положителните спомени, докато при наведена стойка изплували неприятните.

Стига бе, хора! Идва ми в повече.Човек има нужда и да поплаче. В живота има и лоши и неприятни неща, има и непоправими - не може просто да махнеш с ръка и да отминеш.

Защо е установено, че новините се харесват повече, когато са в по-голямата си част отрицателни?
Тоя свят не се ли крепи на равновесието между положителното и отрицателното?

Вижте как е в природата – когато времето се развали и намръщи, започва да вали и трещи, чак тогава небето се изчиства и засиява, слънцето се усмихва и всичко изглежда окъпано и свежо.

Вероятно и ние първо трябва да се изчистим от натрупания боклук в душите си и после да станем позитивни.

"Алабаланица, животът е весел" - както пише hexemexe в блога си. Да живее позитивното!















сряда, 5 май 2010 г.

За мравките

Прибирам се в къщи, влизам в кухнята и ужас – мравки. Наредили се в тънка редица.

От балкона, под вратата, през плочките до кухненския плот. Убивам няколко, но от нищото се появяват още. Лазят по тъмните фуги на плочките и ми се губят от погледа.

Щом убия мравка, следващите почват да пълзят на зиг-заг бързо, все едно са завършили стратегия във военна академия. Някои се връщат назад и явно съобщават на следващите. Как ли им съобщават?

Колоната прекъсва за малко.

Успокоявам се и излизам от кухнята.

След малко пак влизам и ...заварвам пълчища. Не се предават.

Невероятна организация и са задружни.

На плота има бурканче със сладко, плъзнала се е капка сладко по стъклото навън и мравките са се струпали на пиршеството.

Слагам бурканчето под чешмата и мравките отплуват.

Били панелни мравки – ами аз не живея в панелен апартамент. По-скоро апартаментни мравки, някаква генна модификация ще да е. Вместо да си пълзят по тревичката, дошли в кухнята ми да пълзят!

Омръзна ми. Непрекъсната война водя – с паяци, с разни летящи буболечки, а като напръскаха съседите срещу хлебарки, те се преместиха у нас. Отначало ги гледах с умиление, едни такива мънички, бебенца, туко-що родени, хаотично се движат напред-назад. Ама после....пораснаха.

И никакъв Raid не помага. Спрат се за малко, поснишат се като при буря и пак наново.

Така ли лесно се губи живот!


Довечера май трябва да застана на пост, да будувам, но да победя мравките.

Ех, ако и ние българите, бяхме като мравките – задружни, единни и организирани, къде ли щяхме да сме се изкачили вече!

сряда, 21 април 2010 г.

Предсказанието на маите

Вулканът с трудното за произнасяне име - Ейяфятлайокутл в Исландия, ми припомни за предсказанията за 21.12.2012 г., когато щял да настъпи Краят на света.
Показаха фермата на един исландец по телевизията – лунен пейзаж, слънцето го няма, всичко засипано с дебел пласт пепел, не може да бъде засята земята и естествено няма да има реколта. А как дишат местните – не знам.
Един не особено силен вулкан причини толкова неприятности и неволи на хора, а какво би станало ако изригне някой много мощен вулкан?
Националният парк Йелоустоун в САЩ е прочут със своите термални извори и гейзери, защото под него е най-големия вулкан в света. Вулканът Йелоустоун има активност от 650 000 години и предсказанието е, че наближава времето да изригне, в резултат на което ще се скрие слънцето за години напред и ще настане ледена зима, която ще продължи 15 000 години. Бъррр!

Много неща се изписаха, много прогнози се публикуваха за Краят на света.
Като се мине през слънчевата супербуря, която заплашва Земята през 2012 г. – магнитното поле ще се обърне, гигантски земетресения и вълни ще унищожат напълно нашата цивилизация;
през шумерските легенди за планетата Нибиру, която ще пресече орбитата на Земята и ще промени наклона на въртене и в резултат ще се разразят гигантски вулкани, земетресения и приливни вълни;
през предсказанията на Ванга за ядрена война в Северното полукълбо през 2011 г./ тя е предсказала, че третата световна война ще започне през м.11.2010 г. и дано не е познала този път!/;
през Парада на планетите,
Големият адронен колайдер,
през Нострадамус и купища ясновидци и контактьори, които предричат какво ли не .
Най-голямо внимание може би трябва да обърнем на предсказанията на маите. Те са заредили датата 21 декември 2012 г. с много предупреждения. Най-главното е, че на 21 декември ще бъде сложен краят на света, основан върху материализъм и омраза. До тази дата Човекът трябва да избере дали да изчезне като разумен биологически вид, който с действията си застрашава да разруши планетата или да еволюира, като заживее в хармония с Вселената.
Нашата цивилизация е петата. Преди нея е имало други четири, които са престанали да съществуват чрез катаклизми. Последната, както е известно, е изчезнала чрез Потопа.
Маите съветват човечеството да заживее в хармония с вселената, за да преодолее трудностите. Да спрат разрушенията и опостушаването на планетата, да се изкорени алчността и да се промени съзнанието.
Вероятно всички са чели за кристалният череп, открит през 20-те години на миналия век в земите на маите, който е изработен от цял къс планински кристал, без следа от инструменти, с които е бил направен. След прецизен анализ в лабораториите на Hewlett-Packard недвусмислено се формира извода, че съвременните технологии не могат да създадат такъв предмет, а ще са необходими 300 години непрестанна работа, за да се изработи ръчно.
Изтъкната канадска ясновидка е влязла в контакт с кристалния череп и той започнал да й открива тайните си:
„За направата не е изполвано нищо от това, което хората наричат материално. Формата му е плод на мисълта. Разумът създава материята.Когато бъдат намерени всички черепи, ще държите в ръцете си удивително познание, ще имате цялата информация, но това време не е още дошло – ще се обърка разума ви и е твърде опасно на този етап да притежавате тази информация.
На планетата ви има страшно много насилие. Насилие спрямо природата, спрямо Земята.
Дойдохме в това измерение от други измерения, за да усетим плътността. Приехме разпознаваема за вас телесна форма. Уведомяваме ви, че вашата цивилизация има твърде погрешно разбиране за смисъла и предназначението на светлината, звука и материята. Ето защо сте открили само онова, което е в непосредствена близост до вас.
Гласът от черепа описал подробно катаклизмите, които ще се случат на Земята – радиация, изригвания, мор, потоп, урагани. Разцепване на планетата отвътре, изместване на оста й, промени в магнитното поле. Онова, което е предопределено да се случи, не може да се промени, но последиците могат да бъдат смекчени – казал в заключение, гласът.”
Бих казала – глупости, но това предсказание е някак в унисон с Предсказанията на Ботис, с книгата „Единствената планета на избора”, която е невероятно ценна и интересна за мен.
А представители на новата шеста раса вече са се появили на Земята. Това са децата – индиго, наречени така заради индиговосиньото им на цвят, биополе.Те са силни екстрасенси и имат доста висок интелект. Имат силни телепатични способности. Не могат да се примирят с неправдите, не могат да бъдат излъгани или манипулирани и имат борбен дух, защото мисията им е да воюват със старото.
П ри следващата раса общуването щяло да мине на телепатично ниво.
Не знам кое е вярно и кое –не, какво ще се случи или няма да се случи. Просто прочетох книгата „Предсказанията на маите за края на света” на Светльо Дукадинов и Първолета Петкова, от която е и горния абзац и препредадох една малка част.
Дано да не се случва нищо подобно! Най-малкото заради децата – родените и неродените.

Има и една друга теория, според която тази дата ще отбележи преминаването към ново човечество с ново духовно съзнание.
Така в първоначалното индийско учение за чакрите, всеки човек има 7 чакри, а от доста години те са вече 9, но има хора със седем и с девет чакри в момента. И датата 21.12.2012 година ще изиграе роля в преминаването на по-високо ниво.

Всъщност календарът на маите, създаден преди повече от 5000 години свършва на 21.12.2012 г. Защо?

Ще се промени ли човечеството?
Часовникът все пак тик-така....

петък, 16 април 2010 г.

Нова задача

Харесвам математиката, може би защото ме кара да мисля, да разчовъркам мозъка си. Много се зарадвах на долната задачка, като я получих на пощата си. Лесна е, а и днес пак е петък...

Казват, че само хора с тест за интелигентност над 120 могат да решат долната задача:



Ако:
2+3=10
7+2=63
6+5=66
8+4=96

Тогава:
9+7=????

Числото, което получите е паролата за прикачения файл.

Напишете името си, запомнете корекцията и го изпратете на колкото умни хора познавате.

P.S.Ако искате ми напишете отговора и ако е верен, ще отворя файла и ще ви включа в списъка на хората от цял свят, решили задачата или ще ви го препратя на e-mail.

В профила ми е посочен e-mail-а ми.

сряда, 14 април 2010 г.

До какво води обезлесяването...























петък, 9 април 2010 г.

Ерудиция

За добро настроение и усмивки...копирах това. Днес отново е петък.


Проверете своята ерудиция. Постарайте се да не гледате отговорите.

И така:
Що е то:
1. Устройство, позволяващо да се видят далечни небесни обекти? Отговорихте ли?



Правилно, телескоп.

2. Устройство, позволяващо да се видят много малки обекти?



Разбира се, микроскоп.

3. Малко по-трудно. Устройство, позволяващо да се вижда, какво е горе, когато сте под водата?



Отново вярно. Перископ.

4. И накрая - устройство, позоволяващо да се вижда през стените? Не си спомнихте? Или не знаете?
Помислете още.



Да, не сте много ерудиран. Налага се да ви кажем отговора, че това устройство се казва прозорец.

сряда, 24 март 2010 г.

10 секунди

Всяка сутрин минавайки по пътеката между двата блока и излизайки на булеварда, изживявам своите 10 секунди колебание. Дали да тръгна наляво към спирката и бързо да стигна до офиса или да тръгна надясно и да мина през парка и ...
тръгвам надясно.
Паркът се е ширнал пред мен и неудържимо ме привлича. Тук всичко се събужда. Всичко се е устремило нагоре, към слънцето.
Все още дърветата изглеждат мъртви и сиви, но аз усещам как отвътре напират пролетните сокове, как се появяват първите пъпки и скоро всичко ще изригне в зелено великолепие.
Тревата уж е същата, но е станала по-ярка и по-свежа. Жълтурчетата са в трепетно очакване - да покажат усмихнатите си главички и да превърнат в жълти килими огромните поляни.
Боровете са зелени, студено красиви.
Пролетта е тук. Дошла е с южния вятър, с дъжда, със синьото небе, с щъркелите.
Въздухът е изчистен от зимния смог, диша се леко и радостно.
Всичко се подготвя да израстне, да цъфне, да се се обсипе в бели, розови, лилави и жълти цветчета. Засега е невидимо, но е там. Още малко.
Дори пръстта в горичките миреше различно.
Слънцето е толкова ласкаво. И всяка сутрин си мисля – нямало е начин хората преди векове да не го обявят за върховен бог. Та то е било единственият видим източник на светлина, на топлина, на живот за тях. И аз го боготворя и му се радвам през краткия
15 - минутен път през парка.
Има ли по-хубаво усещане от това да те огрее слънцето сутрин, да повдигне духа ти, да се възродиш, да усетиш как пролетта идва и с нея надеждата за толкова хубави неща. Дали ще се случат, не знам, но очакването е по-хубаво дори от сбъдването.
Най-хубавият сезон – пролетта!
10 секунди колебание – забрави. Има само един път – през парка.