animal-истично

Мъжете, може би тайно, си представят брака така:

а жените така:

или поне така

но искат да завърши така:

снимките не са мои - от интернет са :((

Метаморфози

Отвреме-навреме някоя храна, напитка, плод, зеленчук става твърде полезна, а някоя друга попада в дъното на класацията. И ние, хората започваме да се вслушваме.

Когато бях дете, кравето масло беше много полезно и майка, притеснена от вида ми на слабичко дете, ме заключваше в килера с една купа разбит крем от масло, захар, жълтъци и какао с думите – докато не я изядеш /купата/, няма да излезеш от там. Добре, че се прибираше татко на обяд и ме спасяваше….
После маслото престана да е полезно, започна да се говори за чудодейния маргарин. На свой ред и маргаринът беше почти отречен заради висок процент транс мазнини и кравето масло отново реабилитирано. Сега на върха на класацията е зехтинът.

После и яйцата бяха обявени за опасни – повишавали холестерола и по-внимателно с консумацията им. После прочетох – изяж едно яйце за закуска и организмът ти ще пее.

По едно време кафето беше полезно, после стана вредно за сърцето и нервната система, сега не знам как е в момента. Леля ми и до днес не пие кафе следобед, защото не можела да спи вечерта - всички тези твърдения действат психологически на човек.

Млякото – ами и то в детството ми беше изключителна храна, наскоро прочетох, че е отрова за организма на възрастните.
Сиренето – полезна храна, но наскоро пак прочетох, че дамите не бивало да ядат много сирене, защото калцият в него предизвиквал рак на млечните жлези.

Месото и то – един път е полезно, друг път – вредно.
Сланината, направена от заколеното прасе – сигурна съм, че само като чуете за нея и мигновената ви реакция ще е – ау, колко е вредна. В учебник по диетология прочетох, че тя е била изключително полезна храна за хората по време на жътва, някога.

Алкохолът ту е вреден, ту е полезен – зависи кой каква цел преследва. Ту бирата е полезна, ту – не е. Напоследък всички са се концентрирали върху червеното вино.

Цигарите са тотално отречени, но пък прочетох, че пушачите не хващали болестта на Паркинсон.

Шоколадът, сладкишите - да продължавам ли?

И така кръговрат – едно се качва на върха, друго слиза, докато отново се обърнат нещата.

И всички са се съюзили да ни съветват – учени, лекари, фармацевти, журналисти, диетолози, инструктори по древни китайски практики, всички. Защо ли прозира финансовия интерес във всичко това?

Последното, което мернах – ако искате да останете млади, яжте ананас. Решила съм да посадя ананас на балкона :)
Според друго твърдение човек трябва да консумира само храна, която расте на неговия континет, а ананаси в Европа има ли?

И ние се люшкаме между полезното и неполезното и не знаем какво да ядем.
Рибата засега е много полезна храна, така че спокойно можем да си я позволим днес.

Колко спокойно са си живяли хората два века назад, направо им завиждам.

И да не забравяме, че ние сме това, което консумираме.

Подслушан /неволно/ разговор

В автобуса, до вратата седяха мъж и жена, възрастни. На първо виждане, ги взех за семейство.
Освободи се място пред тях и седнах. И се заслушах.
- Дъщерята работеше по разни телевизии и вземаше 350 лв. на месец. Освен това пееше в една група, но едва свързваше двата края. Замина за Лондон, учи там и пак работи в телевизия.
- Не искам да чувам за България – ми казва всяка вечер, като се обади по телефона.
Сега и внукът замина при нея и той скоро няма да иска да чува за България..
Останах сам на стари години.
Другия месец ще ходя на гости, да видя тоя Лондон…
Дотам я докараха управниците ни.
- Вземете, почерпете се с английски бонбон, че аз слизам тук. Пожелавам ви да сте жива и здрава!
Жената отвърна в същия стил.
....

Управниците ли са виновни за възпитанието на децата ни?

Пингвини

Има един вид пингвини – магарешки. Живеят по крайбрежието между Намибия и Южна Африка.
Наричат ги така заради специфичния им крясък, напомнящ магарешки рев.

Много характерно за тях е, че обичат да си правят големи гнезда - колкото по-големи, толкова по-добре.

За целта дори крадат материали от гнездата на съседите си.

Най-големият им враг е морския леопард. Той обича да похапва този вид пингвини и ги причаква във водата.

Как приличат на нас, хората :)или ние на тях.

Господи, не е ли време да смениш матрицата?

Моята приятелка,юристката /разказвала съм ви за нея/ си сложи зъбни импланти. Първо един имплант, после 6 месеца се изчаква дали организмът няма да го отхвърли, после следващия имплант и така нататък.
Срещнах я след това – какво направи със зъбите си – попитах. – Озъбиха ме – отвърна тя. Хлъцнах...
Усмихна се и разкри една редица прави, бели, хубави зъби.Красота!
Наскоро ми се наложи да ходя при нотариус. Жената между 50 и 60, пълничка и весела. Разговорихме се и когато се засмя, видях най-белите и правилни зъби. Без дефект, без неправилност – подредени, малки, като наниз от перли. Явно я бяха „озъбили“.
Тази сутрин пускам телевизора и от екрана ми се усмихват с белите си равни зъби, водещи. Не е възможно …мисля си… това да са техните зъби на тия години.
И какви гладки кожи без бръчки, като бебета.
Да не е заразно това със зъбите, та всички изглеждат така? Перфектни, блестящи, ослепителни и ….еднакви.
Друга водеща обясняваше, че в Америка са толкова стандартизирани представите, че ако си красив, изглеждаш добре, облечен си добре и с хубава прическа, хората те приемат и по-лесно стигаш до тавана на заплатата си.
Нашите фолк певици няма да имат проблеми – откъм тунинг до докарват.
Това да имаш хубава фигура си зависи и от гените, но в Америка и с това се преборват, щом имаш пари.

Господи, не е ли време е да смениш матрицата? Не е ли време да ни създаваш руси, красиви, с големи очи, бели зъби, бразилски дупета и дълги крака – главата може и да не е пълна.Е, малко хитрост и меркантилност може би е достатъчна.

Мързел..

Нали знаете какво е on-line разплащане? Знаете разбира се.
Стоиш си удобно седнал пред компютъра, отваряш си профила в съответната банка, която си избрал, вкарваш паролата и следиш сметката си. Кой ти е превел пари, кой – не е. Нареждаш преводи и ти, гледаш си салдото и си мислиш или – не, благославяш или – не.
Да, обаче се налага и да теглиш пари. Всички магазини не работят с дебитни или кредитни карти. И трябва да се разкарваш до банката, която си избрал.
Какво ли щеше да бъде, ако имаше една тръба към компютъра, откъдето да пада необходимата сума, щом наредиш транзакция. Перфектно!

Това заприлича на Холивудски сценарий

Благодаря на дядовците ми, че са се оженили точно за бабите ми и по тоя начин последните са родили майка ми и баща ми.
Благодаря на майка ми и баща ми, че са ме създали такава, каквато съм. Един щрих в повече щеше да създаде някаква моя разновидност. Така заемам полагаемата ми се микроскопична брънчица във веригата на човешката еволюция.

Благодаря, че съм се родила жена. Прекрасно е да си жена!
Благодаря, че познах любовта.
Благодаря, че познах разочарованието, съмнението, страха, обидата, но и волята, търпението, амбицията, приятелството, радостта и усмивката.

Благодаря, че усетих болката и щастието да стана майка. Не подлежи на описание.
Благодаря на писателите, които ме подканят в книгите си да фантазирам и да се превъплъщавам в героините им.
Благодаря на сценаристите, режисьорите и великолепните артисти по същата причина.
Благодаря на композиторите, музикантите, певците за музиката, която са създали.

Светът би бил много скучен без филми, книги, театър и музика.

Благодаря за слънцето, че го има. В 350 дни от годината го боготворя, в останалите се крия, когато стане прекалено огнено и жарко.
Благодаря за дърветата, цветята и тревата, за красотата на този свят!

Благодаря на блогърите, които са ми приятели за това, че са такива.
А за всичко е виновна Блага :)) и донякъде Ламот :)

Трите вълшебни камъка

- Искам да ти подаря нещо – каза Майк. Познаваха се от три дни. Тя се възпротиви.
- Настоявам да приемеш. Този подарък няма материална стойност, но е много ценен за мен – надявам се да стане такъв и за теб.
Историята е следната.
Преди много години баща ми замина за Австралия. Там лекарите му откриха рак и му даваха два месеца живот. Баща ми е странен човек, не се побира в описание. Заживя с една местна туземка и покрай нея се запозна с местен лечител - абориген. Не знам какво направи аборигенът, но баща ми живя още 22 години. Понякога просто изчезваше от къщи, отиваше в прерията и го нямаше по седмица – две. После се връщаше.
С лечителя станаха добри приятели и той му подари три малки камъка, но не от фалшивите, които продаваше на туристите, а истински - като за приятел. Ръчно рисувани.
Преди смъртта си баща ми ми даде тези три камъка с пожеланието и на мен да помогнат, защото точно тогава бях в силен стрес и изживявах труден период.
Аз се върнах в Англия. Случиха ми се много неща, и добри и лоши. После дойдох в България и се заселих в това село край морето. Живея с българка. В селото живеят още англичани, но са пияници – избягвам да се виждам с тях – засмя се Майк. - Ето вече съм на 50 години и камъните успешно ми помагаха до сега. Усещам, че трябва да ти ги подаря – ти имаш нужда от тях, а на мен те вече помогнаха.
- Първият камък е камъкът на сънищата – достатъчно е вечер да го потъркаш и да го сложиш под възглавницата и сънят ти ще бъде дълбок, а сънищата – прекрасни.
- Вторият камък е камъкът на стреса – когато си нервна, напрегната и под стрес потъркай го с длани и ще се успокоиш.
- Третият камък е камъкът на сърцето – когато си тъжна и сама и си мислиш, че никой не те обича на този свят той ще ти даде сила и спокойствие, ще бие заедно с твоето сърце, ще поеме ударите му. Не случайно е с формата на човешко сърце.
Единственото условие е да повярваш в камъните.
Мина беше изненадана, просълзи се от жеста.

Мина е младо момиче, в командировка до Бургас. Тук се запозна с Майк, който й се видя първоначално някакъв неопределен англичанин с татуировки по ръцете и с невероятно сини очи. Оказа се мил и дружелюбен човек.

Нейният английски му хареса, даже я похвали, а и тя харесваше начина по който се изразява. Тези англичани, какъв чудесен език, нищо общо с американския английски – мислеше си тя.
На служебните вечери си говореха, забравяха за другите и не спираха.
- Усещам те като приятел, голям приятел – каза Майк и искам да ти подаря нещо. Извади трите камъка и й ги даде.
Донесе си ги в София.
Сега оставаше да повярва в силата им.
Човъркаше я една мисъл – защо точно на нея ги подари?
Може би й предстоеше да разбере.

Пак цъфнаха липите

И пак цъфтят липите и пак този упойващ аромат.

Обожавам го!

Кой не иска България да е привлекателно място за живеене?

Прочетох написаното от dzver - "Причини за бедност в България" http://www.blogger.com/img/blank.gif
и от Валентин Михалев - "За да живее добре една нация, трябва първо да се превърне в такава" - разбира се те абсолютно прави, но и аз ще напиша какво мисля.


Според мен, за да живеем добре трябва едно единствено нещо – всеки да си гледа и върши съвестно работата.

И да спазва правилата.

Всичко около нас крещи за недобре свършена работа - от най-дребното до голямото.

- тези дето правят законите и така ги правят, че после трябва да приемат поправки безчет /а казват, че законите в Англия не са променяни поне от 100 години/
- тези, дето никога не знаят колко лекарства са нужни на болните
- тези, дето допускат автобуси убийци
- тези, дето допускат сгради убийци
- тези, дето поправят колите ни
- тези, дето слагат плочките по улиците и при първия дъжд под тях се събира вода
- тези, дето ремонтират улиците и при първия дъжд се вижда , че не са спазили наклона и водата се събира точно покрай тротоара
- тези, дето приготвят храна с мръсни ръце и лоша хигиена, та после хората постъпват в болница
- тези, дето разнасят осигурителните вноски на работещите и после се оказва, че са изпуснали някой
- обущарите, дето така са ти поправили токчетата на обувките, че след една седмица пак си при тях
- зъболекарите, дето така ти правят зъба, че след една година пак да отидеш при тях
- докторите, дето забравят инструмент в корема на оперирания, та после пак трябва да го режат
- тези, дето правят букети в цветарниците и някои са толкова грозни , че ще обидиш човек, вместо да му доставиш естетическа наслада.


И още и още…. Само се огледайте, те просто бодат очите.

Ние българите имаме няколко култови израза:

- Не се мори, работа ще има и след нас!
- На кой му дреме.
- Вие ни лъжете, че ни плащате, ние ви лъжем, че работим.
- Да не мислиш, че си по-голям тарикат от мен.


След като нямам вече родители , наложи се да вадя удостоверение за наследници и се оказа, че аз не съм дъщеря на майка ми и сестра ми не ми е сестра. Пак някой не си е свършил работата в митичния есграон и аз дори не знам къде и как да оправя това.

Защо хората си купуват швейцарски часовници, немска техника, френски сирена и парфюми и шотландско уиски? Отговорът е ясен.



Кога ли ще почнем да си вършим работата?


ето още едно потвърждение за зле свършена работа - http://blogofsavlena.blogspot.com/2011/06/blog-post_15.html

Елегия за смъртта на Пег Никълсън свещеническа кранта

Добра кобила беше тя
и вярна бе, но ето
в реката мъртва полетя
и плува към морето.

Тя беше кротка и добра,
но пак намаза ножа
трупа свещеникът одра
за скъсаната кожа.

Труди се тя за своя поп,
додето беше млада.
Сега при рибите, без гроб!
Това й е награда.

Носи покорно тя на гръб
духовното съсловие
и приживе узна със скръб
какво е богословие.

Робърт Бърнс
Elegy on Willie Nicol’s Mare
в превод на Владимир Свинтила

Напред към детството

Обичам да чета, вероятно като всички вас. Обичам и детските книги. В къщи има много книги – повече, отколкото място за тях. Все купувам книги, обичам да се ровя из кашоните със стари книги, които са изложени по спирките. Понякога си откривам по някое „съкровище“. Специално място сред тях заемат детските.
Дори „изгълтах“ набързо „Бийзъс и Рамона“ на Бевърли Клиъри, за да видя как е американската детска поредица.
Детските книги са писани с много обич към децата, не всеки може да напише книга за деца – авторът трябва да има голямо сърце. От страниците струи топлота, мили думи, обич, слънцето наднича, цветята разцъфват, лошите винаги ги настига възмездието, доброто побеждава, животните говорят , феите идват с вълшебните си пръчици, един приказен свят! Тези книги учат на добро, внушават ценни поуки в неукрепналия детски свят, водят към вълшебни преживявания, дават криле на детското въображение.
Ще маркирам няколко заглавия, ако пропусна нещо – помагайте.
Ще пропусна приказките, защото те са толкова много. Братя Грим на първо място сред тях и Приказките на Андерсен.
„Гъбарко“ на Батко Златко – любимата на дъщеря ми – бяхме я изпокъсали от четене и прелистване.
„Без дом“ и малкият Реми на Хектор Мало
„Сърце“ на Едмондо де Амичес
„Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен - най-любимата детска книга
„Хайди“ на Йохана Спири
„Малкият лорд Фаунтлерой“ на Франсис Бърнет – смелият Седрик, който нарича майка си Любима;
„Малката принцеса Сара“ на Франсис Бърнет – Сара, която от прислужница става принцеса – две книги на Бърнет, които разказват как трудностите и лишенията възвисяват, а храбростта и благородството се възнаграждават;
„Розата и пръстенът“ на Уилям Такъри – за принцеса Анджелика, принц Глупендрино и феята Черна пръчица;
Пинокио на Карло Колоди
малката Палечка
„Златно сърце“ на Калина Малина – за страданията на малкия Димчо, добрата циганка Айше, старата Пембиша;
„Приключенията на Лукчо“,„Продавач на надежда“ и
„Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари
книгите на Ерих Кестнер
Емил от Льонеберя на Астрид Линдгрен
"Принцът и просякът" на Марк Твен
„Питър Пан“ на Джеймз Матю Бари
„Тайната градина“ на Франсес Бърнет – много ми е любима
„Приказка без край“ на М. Енде
Не бих причислила „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Б. Стоу към детските, но и тя ми беше любима в детските години.
Плакала съм над тъжните съдби на героите от книгите, преживявала съм нещастията и несгодите им.
Като си препрочета някоя детска книга сега, пак се превръщам в дете и потъвам съзнателно в тоя добър свят на чистота, доброта и обич.







Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Прелюбодеянието

От времето на Адам и Ева, на човека е дадена привилегията да прелюбодейства целогодишно и непрекъснато, за разлика от животинския свят.
Едва ли мисията му на този свят е само да прави това. Не, че има лошо, но населението на земята върви към 10 милиарда, а Земята не може да осигури храна и вода за толкова много хора.
Колко нещастия е предизвикала тази привилегия на човечеството – некороновани крале, непризнати благородници, лишени от имения и наследства аристократи, неосъществени политици, поради простата причина, че са се родили незаконни деца, битки, войни, съдебни дела; колко охулени жени, колко заклеймени, колко бичувани, колко злощастни съдби, колко пролети сълзи, само защото бедните жени са упражнили привилегията си през годините назад.
В добре известното осмо писмо от „Писма от земята“ Марк Твен пише :
„ Жената винаги е готова и съгласна. Готова, както е готов свещникът да приеме свещта. И тя иска тази свещ – мечтае за нея, копнее за нея, жадува за нея, защото така й диктува заложеният в сърцето й Божи закон.
А мъжът го бива само през кратка част от неговия живот.
Като справедлива и законна компенсация за дните на неразположение и болка, жената е получила високата привилегия да прелюбодейства неограничено през всички останали дни в живота си. Но ползва ли се тя от тази висока привилегия? Не. Никъде в света. И кой я е лишил? Мъжът.
Соломон, един от любимците на Твореца, е разполагал със съвкупителен кабинет от 700 законни жени и 300 държанки. Животът му да зависеше от това, той не би могъл да задоволи дори две от тези млади създания. Следователно всички тези 1000 жени е трябвало да гладуват с години“.
Както се казва – без коментар.
В книгата „Единствената планета на избора“, която четох с огромен интерес, защото в търсенето на отговори, чета какво ли не, пише че земята е „засявана“ много пъти от извънземни цивилизации – явно и те са ценители на земните жени .
И по-конкретно за изчезналата Атлантида:
„Земята на Атлантида беше създадена от Алтея – една от най-големите цивилизации на Двадесет и четирите. Когато Атлантида се разпростря на огромна земна площ – защото притежаваше технологическата способност да го направи – започнаха да възникват трудности. Това се дължеше на неповторимата красота на планетата Земя, на разнообразието и усещането на чувства, на тяхната любов и технологичната им експанзия, и защото се опитваха да доведат планетата Земя до истинското съществуване на рая. Увлякоха се в емоционалното изживяване на физическото и се посветиха изцяло на създаването на по-големи и по-изразени органи за чифтосване. Освен това се опитаха чрез научното си познание и разбиране да заменят генетично създания с одушевени същества чрез трансплантация - напр. глава на човек върху кон. Вместо да използват медицинските познания, които притежаваха, за да подобрят умствените или физическите си способности, атлантидите използваха познанието, за да подобрят половите си органи. В медицината на Атлантида беше възможно да се замени живо сърце и жив мозък. Освен това органите, които се трансплантираха, бяха далеч по-добри от отстраняваните.
Цивилизацията на Атлантида превъзхождаше многократно естеството на вашата медицина.
Вие сте примитивни в електрониката, а те притежаваха цялото познание за използването на разума за придвижване
на хора и предмети. Ако не беше онова нещо под кръста, което винаги им създаваше неприятности, щяха да бъдат
прекрасна цивилизация.
След това от провала на алтейското начинание се роди Египет. На ранните египтяни беше дадено цялото
медицинско познание, с изключение на познанието какво може да се прави с половите органи
/извънземните цивилизации са поправили грешката си :)/

След египетската култура възникна гръцката.

Фигурите на полухора-полуживотни в гръцката и египетската митология идваха от Атлантида.“


Откакто има хора на Земята, с помощта на извънземни или не – светът се върти все около прелюбодеянието.




Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Животът...

Животът е крадец, жесток крадец – краде от младостта, краде от красотата, краде от здравето, краде от свежестта, краде от мозъчните и нервни клетки, краде от всичко….
Прави го бавно, подмолно и неусетно и никого не пропуска.
Като префинен измамник ни подхвърля примамки - залъгалки, за да не усещаме.
И ние стоим безмълвни. Не протестираме, напротив - радваме се.
Превръща ни в антики – някои покрити с благородна патина, други – куп ръждясало желязо.

А антикварите на тоя свят са малко…

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
Искам да вярвам в това.
Все пак животът е прекрасен!

Долният постинг го написах преди време - вижте го.

Усмихни се, утре ще бъде по-лошо!




Ако постът ви харесва, цъкнете за одобрение:)

Интересно от Братислава

Обърнете внимание на табелката :))

Разходка около София

Някой, не знам кой, е изтрил снимките в блога.
Възстанових нещичко, но там където има много снимки, това е направо невъзможно.
Съжалявам за гразната картинка, която представлява блога ми. Преди злонамерения акт, беше толкова красиво.






Имам няколко любими места около София, подходящи за разходки през почивните дни.
Едни от тях са идеални за горещо време, други - за ранна пролет, трети разкриват очарованието си през есента, но всички са много красиви.
Едно от тях е след Панчарево, по пътя за Самоков. Една скала, на която е кацнала каменната къща на художник ни подсказва, че пристигаме. На шосето се издига паметник на безименен трудовак.
Първата ми мисъл е – защо хората са изхвърлили толкова боклуци около чешмичката, от която не тече вода.















Слизаме надолу в долината. Минаваме по мостчето през реката.














Тук обикновено през лятото лагеруват по-мързеливите туристи, дошли да правят плаж.

Продължаваме напред, а пътят изглежда така.















Минаваме покрай летния театър, където между сцената и пейките са израснали дръвчета и буйна трева. Никой не стопанисва това място.
Наоколо тръгват различни пътеки – към къщата на художника на високото, към хълма с люляците, които ще цъфнат през май и към други места.

Всичко е потънало в зелена тишина.
Мирише на пролет, на треви, на цъфтящи цветя, въздухът е свеж и омайващ.

















Пътят се вие покрай планина, следва отклонение за манастир „Св. Николай летни“, но ние продължаваме напред. Един джип, влязал непозволено, слиза от манастира и мъжът нагло ни гледа от отворения прозорец – сигурно е от тези, заради които момичетата ходят при д-р Енчев:)














Не срещнахме никой друг. Няма хора. Такава тишина. Само птичките пеят.
Слънцето е приятно и всичко е окъпано в светлина.
Стигаме до мястото, където миналото лято си изградихме огнище от камъни.















Дори и импровизираната скара стои. Наоколо паднали дървета, клони в изобилие , чакат да запалим огън. Приготвено на огъня , всичко е толкова вкусно- дори да е чушка-пръжка.
А покоят ме обзема, успокоява сетивата и душата и ми се иска да не си тръгвам оттук.













Полянката, която сме си избрали е толкова красива.
Наоколо поляни в жълто, обсипани с цветя. Теменужките почти са прецъфтели.















Когато лъчите на слънцето става полегати, поемаме обратния път.




























Попивам спокойствието, красотата, тишината, зеленото безмълвие на природата ...до следващия път.



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Спомени

Разрових се в спомените си.
Изтупах ги от праха. Обагрих ги със снимки, писма и музика, за да ги изживея отново.
За последно.
Подредих ги грижливо в чекмеджета.
Най-отдолу сложих хубавите, за да не ми се прииска да ги извадя отново.
Най-отгоре сложих лошите, за да не се връщам назад.
Крилата са ми пречупени, ранена съм. Как ще тръгна след мечтите си?
Боли ме и не искам да си спомням!
Душата ми е празна.

3 години блог

Както разбрах от "Блогоуказател на блогорожденните блогодни" на Nostromo съм имала блогоден. Минали са някакви 15 дни от събитието, но това не пречи да ви почерпя - ето заповядайте:))





























Добре сте дошли винаги!

Liebe, Liebe...:))

morgens kann ich nicht essen weil ich dich liebe
mittags kann ich nicht essen weil ich dich liebe
abends kann ich nicht essen weil ich dich liebe
nachts kann ich nicht schlafen weil ich hunger habe



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Аптечни неволи

Светът е оцелял, защото се е смял :))
По случай 1 април намерих това в интернет - забавлявайте се!


Пациенти в аптеката:
- Ъъ, дайте ми един Индезит, от 10 ако може.
***
- Дай, едно от ония, дето като го хвърлиш във вода вика “Фъш”
***

- Дайте ми един ГЛИСТЕР аналгин.
***
- Може ли едно за кръвно на "Паткафарма" = "Чайка фарма".
***

- Може ли хапчета за изрусяване на мозъка.
***
- Километър за температура
***
- 2 бисерчета фамотидин
***
- Зелени хапчета за епидемия
***
- Вие същата аптека ли сте, където я търся?
***
- Този аналгин където ми го дадохте, може ли да го развалите?
***
- Наш Иван е много болен. Ката си сложил темпериметъра, да си премери темперакурата, и като го извадил.... и като го погледнал.. 40 сантиметъра!
***
На тема БЛИСТЕР:
- Глистер
- Глистче
- Бластер
- Кора
- Дай ми две люспи аналгин и една люспа антистенокардин
- фолийце

****
- Може ли едни хапчета за секс "подагра"
***
- Калиев хиперкомбинат
***
- Капкометър
***
- От зелената рецепта ми дай седалгин ООН
***
- Копчета за хлебарки имате ли?
***
- А калиев сперманганат имате ли?
***
- дай 1 блистер от ония моите на шайкафарма
***
- Какво е разписанието на това хапче?
***
- Дай 2 колдрекс макс фактор
**
- Дай лакалут за вагинална промивка = лактацид за вагинална промивка
***
- 1 кантонерка аналгин
***
- Шмелник байкалски
***
- Презерматив
***
- Клиент пита аптекар къде да постави свещичките, а той му отговаря: в аНУСА. След малко клиентът се връща с две течящи от носа му свещички и пита какво да прави.
***
- Витамин С на скилидки продавате ли?
***
- Парацетамол на активия!
**
- Паста за зъби плака луд?
**
- Имате ли дефлориращ сапун на Dove
***
- Хлорофил на таблети против кариес
***
- Една кутийка презервативи Дюрасел ***
-Аспирин? - Колко? - За 80 кила чушки.
***
- Eдин аспирин узо че ме цепи главата
***
Разговор между клиент от мъжки пол и фармацевт:
Клиент: - Извинете, бихте ли ми дали една таблетка Трибестан!
Фармацевт: - Бих могла да Ви дам една таблетка Виагра или Левитра.
Клиент: - Аз искам Трибестан, не се нуждая от продуктите, които ми предлагате. Налага ми се да пътувам със самолет, а ми става лошо.
***
- Имате ли Спермадекс и Курватол?
***
- А чорап за разширени вени за ляв крак до коляното?
****
- ЧЛЕННИК БАЛКАНСКИ
***
- Бушони за уши имате ли?
***
- хапчета за заплес (запек)
***
- Можете ли да ми поправите "черчеветата" на очилата?
***
- Вагинални таблетки за през устата
***
- Шишенца за цокане
***
- Обезчестяващ спирт



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Квоооооо?

Един циничен и заблуждаващ начин да се обяснят ниските заплати :)


Искате повишение на заплатата? Баси, ма много нагли станахте, бе!
Добре, Аре ся, нека ви обясня, колко бачкате.
Колко дни има в годината?
А, така! 365! Точно. Във всеки един от тях, 8 часа ви отиват за сън, което общо прави 122 дни годишно. Така.
Остават 243 дена. От тех 8 часа на денонощие свободно време, нали така ( 8 часа е работния ден, 8 часа спиш, 8 часа свободни, т.е 3х8=24).
Начи, още 122 дена си клатите кракат.... кой, квот има.
Остават 121 ден. Обаче нали има 52 недели в годината, бе, мехлюзи! И почивате, нали? И колко дена остават?
69 денаааа. Така. Следите ли ми мисълта? В петъците, така или иначе следобяд се скатавате - броим ги за полвин ден, което прави 52половинки, или още 26 дена айляк. Към тва прибавяме и по един час обедна почивка всеки ден, и кво излиза?
8 дена в годината сте заети да муате пици, сандвичи и секви подобни. Колко останаха? Сметате ли?
35 дена. Аре са маанете 22 дена отпуска - остават 13 дни. А в България, доколкото знам има 12 официални празника. И кво остана? 1 (един) ден. И тва е Първи Май. И кво?

Искате повишение на заплатата?


от интернет.

Една лесна задача

Един човек отишъл да продаде кошница яйца на пазара.
Дошла една жена и купила половината яйца от кошницата. Продавачът й подарил едно яйце.
След това дошла втора жена и купила половината от останалите яйца в кошницата. Продавачът отново подарил едно яйце.
Дошла трета жена и купила половината от останалите яйца в кошницата и получила едно яйце подарък.
С това яйцата в кошницата свършили.
Колко са били всичките яйца?

Утре щеше да бъде решаващият ден...

Беше много горещо. Поне 40 градуса на сянка. Въздухът не помръдваше. Слънцето не спираше да грее. Любимото му слънце! - то се бе превърнало в жестоко, огнено чудовище. Дори птиците се бяха изпокрили. Нищо не летеше, освен някоя заблудена мушица или насекомо. Дърветата, където бяха останали, бяха посивели от горещината и праха и бавно изсъхваха. Хората не излизаха от сградите до вечерта. Чуждоземните туристи разглеждаха набързо, каквото има за разглеждане и в 9 ч сутринта се прибираха в хотела, при климатика.
Ник трябваше да тръгне. Излезе от дома си облечен в черни дрехи, с черни високи обувки. Косата му беше също черна и дълга, сега вързана на врата. Запъти се към центъра на града. Улиците бяха пусти навсякъде. Сянката - рядка и хаотична. Бавно отмина центъра и се запъти към изхода на града. Доста далеч от тук, го чакаше Алекс – и тя беше в черно. Беше се приютила в една рехава горичка с мотора му.
След час ходене Ник стигна в горичката. Тялото му беше ужасно нагорещено, но умът учудващо хладен. Запалиха по цигара, внимателно загасиха фасовете и после тръгнаха.
Чакаха ги съмишлениците им. И те бяха в черно – бяха избрали черното като визуална алтернатива на бъдещето на планетата. Земята, почерняла от неспирните пожари, обгоряла и тлееща, напукана и изсъхнала, започнала да губи зеления си вид – една почти мъртва Земя.
Бяха решили да се съберат и най-накрая да излязат срещу инерцията – в цяла Европа в един и същи ден.
Глобалното затопляне беше факт, който с всяка изминала година ставаше все по-страшен, а никой не правеше нищо. Всяка година на континента Европа изгаряше от пожари една гора, с размерите на Гърция. Някакви съглашения на страните, някакви програми за след 10 години, а белите мечки умираха... Ледниците се топяха. Северната бяла шапка скоро щеше да е спомен само!
Ските и сноубордовете - непотребна вещ!
Озоновата дупка над Антарктида нарастваше с всяка година и беше достигнала внушителните размери от 27,2 млн. кв. км. Все заради хлорът, който се получаваше при широката употреба на фреони в промишлеността и бита.
И тогава се надигнаха младите. Те не бяха обременени от спомени като старите. Те не се страхуваха. Те казаха – това е нашият свят и ние искаме да живеем в него и на него! Не искаме на Луната или другаде, там няма зелена трева, няма зима и лято, няма дървета.
Трябваше да се направи нещо. Да се спре безумието на Земята.

Утре щеше да бъде решаващият ден...

Добрите, лошите и умните момичета

• Добрите момичета се лишават от девственост през първата брачна нощ, лошите - при първия удобен случай, умните - по два-три пъти.
•Добрите момичета правят секс по любов, лошите - за пари, умните - когато те самите решат.
•Добрите момичета вярват на мъжете, лошите не вярват на мъжете, умните не вярват на никого.
•Добрите момичета се комплексират от размера на гърдите си, лошите слагат силикон, умните се гордеят с това, което имат.
•Добрите момичета се отнасят към секса като към задължение, лошите - като към развлечение, умните - като към част от живота.
•Добрите момичета искат да научат ерогенните си зони, лошите ги знаят, умните смятат, че неерогенни зони няма.
•Добрите момичета са вярни на мъжа си, лошите - на любовника, умните - и на двамата.
•Добрите момичета обичат всички деца, лошите - само пълнолетните, умните обичат своите.
•Добрите момичета се пекат по бански, лошите - без бански, умните - на сянка.
•Добрите момичета имат работа, лошите - спонсор, умните - собствен бизнес.
•Добрите момичета се обличат спретнато, лошите - предизвикателно, умните - бързо.
•Добрите момичета спят с пижама, лошите - голи, умните - според случая.
. Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите – зашеметяващи любовници, умните - верни приятели.

това е от интернет,
толкова много момичета са го сложили в блоговете си, че не разбрах първоизточника, но добре е казано.

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта на всички!
Честита първа пролет!
Бъдете бели и червени, весели, засмени и от слънце озарени!

Коя е думата

В книгата „Яж, моли се и обичай“ - интересна книга и някак странно близка ми, все едно аз съм я писала, ако можех да пиша така - Елизабет Гилбърт казва, че всеки град има една единствена дума, която определя него и по-голямата част от жителите му. Ако можеш да четеш мислите на хората, ще откриеш, че повечето мислят едно и също.
Каква е думата на Рим?
СЕКС
В Рим всички правят само това - мислят за секс, обличат се за него, превръщат го в спорт и игра.
Думата на Ватикана е ВЛАСТ
Думата на Ню Йорк е глагол – ПОСТИГАМ
На Лос Анджелис също е глагол – УСПЯВАМ
На Стокхолм – СПАЗВАМ
На Неапол – БОРБА
По-нататък авторката търси своята собствена дума, тъй като не се припознава в нито една от горните думи. И нейната се оказва АНТЕВАСИН, което означава „някой, който живее на границата“.
Нищо не се казва за Париж, но автоматично ми излиза ЛЮБОВ. Може би и Красота, Изящност, но и Практичност, Лицемерие. Това са моите впечатления.
За Швейцария, като цяло ми излиза в съзнанието ПАРИ.
За Москва асоциацията ми е мигновена - ВОДКА.Също и ГЕРОИЗЪМ, БАЛЕТ.
За Испания - КОРИДА, ФЛАМЕНКО.
За Германия - РЕД, ДИСЦИПЛИНА.
За Рио де Жанейро - ФИЕСТА, САМБА.
Не претендирам да съм права.
Замислих се коя е думата на София. Вероятно някои от горните думи са валидни за част от представителите на столицата, но коя е всеобхващащата дума.
Мръсотия, Сивота, Мрачност? Безнадеждност?
Измама? Далавера? Лъжа? Поп-фолк?
Може би Живуркам, Вегетирам, в смисъл Имитирам истински живот?
Или може би ГРИЖА ? РАБОТА?
Младост? Надежда? Вяра?
За какво мислят хората на София?
Коя е думата?
Не знам. Кажете ми.

Искам баня

Прахът е навсякъде. Засипва всичко. При това не съм в пустинята, а в къщи. Няма местенце, където да не е проникнал, да не се е наслоил. Внушавам ли си, но го усещам и между зъбите си.
Всичко започна миналия петък, когато звънна огромният съсед отдолу – тече ни, мокър ни е тавана… от вас. При нас няма течове – рече мъжът ми, но съседът щателно огледа тоалетната, банята и кухнята. Навсякъде сухо и покрито с плочки. – Сигурно течът е под тоалетното гърне, трябва да го демонтираме.- Как така ще го демонтираме - трябва специалист да викнем – отклонява мъжът ми.
Мъжът ми получава нервна криза, като чуе думата „ремонт“.
В събота съседът отново звъни, този път е взел жена си за подкрепление. Тя е дребна, но гласът й взема неочаквани височини.
-Моля ви се, на нас ни тече, вземете мерки – почти изплаква тя.- Как може такова нещо? Слезте долу у нас, да видите.
Мъжът ми слиза. Връща се и казва – мокро е, ще трябва да извикаме водопроводчик.
Обаждаме се на препоръчан ни водопроводчик и той пристига в събота следобед. Гледа, пише, смята и най-накрая компетентно заявява – тръбите в апартамента са за смяна, оттам е теча – ще ви струва толкова. Ако ми дадете 200 лв. за материали и побързам, че магазинът работи до 5 часа, утре сутрин в 9 ч мога да започна. Утре сутрин е неделя сутрин. Склоняваме го поне за 10 ч сутринта – съседите, неделя е, как без вода…
Проклетите тръби са под плочките някъде, не съм ги виждала.

И на другата сутрин всички вземаме набързо душ и вече се звъни - водопроводчикът пристига с един юнак с гола глава и обица на ухото – това е разбивача. И започва едно къртене на плочките, на тухлите чак и зейват едни огромни кратери в тоалетната, през банята та до кухнята. За минути са разкачени миялната, пералнята и мивката и положени в средата на кухнята. Красота! Цялото пространство се изпълва с прах и мръсотия и строителни частици по-едри и по-дребни, а майсторите не отварят прозорците, че били потни и щели да настинат.
За капак не ни разрешават да ползваме тоалетната и няма вода – никаква.
Късно вечерта ни монтират нещо като малко кранче за студена вода и си тръгват. - Като купите плочки, се обадете да дойдем да ги налепим и да поставим батериите. – Ама ние без вода ли ще стоим? Ами, да, как иначе – така се прави.
Споменах ли ви, че мъжът ми изпада в нервна криза от ремонти…Аз още съм спокойна.
Лягаме си …прашни, сърдити, скарани.
На другия ден обикаляме магазините за плочки и се побъркваме от разнообразие и нови неща и вече не знаем какво търсим.
Поне в понеделник вечер имаме вода в кухнята и уредите са закачени и строени до стената. Да, ама не става да се изкъпеш в кухнята.. Хрумва ни да сложим обява във Фейсбук – ТЪРСИМ БАНЯ !!!!!!!!
В сряда плочките са налепени, батериите сложени. Остават таваните - да се шпакловат и боядисат, но прахът не е намалял, защото всичко, което размесват, бъркат , режат майсторите отделя прах – много прах. Целият коридор е в торби и торбички, шишета с неизвестни ми течности, шпакли, работни дрехи и какво ли не.
И валят много фактури и касови бележки за още закупени материали …
Днес трябваше да продължат, но се обадиха, че са извън София.
Дано до неделя свърши всичко.
А аз искам баня, даже гореща вана и никакъв прах.



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Когато Сали срещна Хари

Ая стоеше на площадчето пред църквата
Беше полунощ. Тя беше с приятели, всъщност какви приятели - просто познати.
Висок и строен, артистичен – забеляза го веднага. Великден беше и всеки момент щеше да започне обикалянето около църквата, оглавявано от свещеника.
Голяма група хора се беше събрала, но тя не ги виждаше
Дори не й се искаше тази вечер да се прави на ледена кралица
Естетската й оценка за непознатия беше положителна и желанията й се събудиха
Жадна беше и го попиваше от разстояние като сухата земя дъжд
Защо така изведнъж
Искряха свещите в нощта
Колко хубав беше
Любовта идва внезапно като приумица свише на скучаещите богове
Можеше ли да бъде с него
Не знаеше отговора още
Огледа се и видя, че и той е вперил поглед в нея
Повика я, тя отиде, заговори я , казваше се Явор. – Аз съм Ая
Разговорът не потръгна, май и двамата имаха прекалено много мисли в главите си
Стресна се от гласа му, когато я попита иска ли да хапнат наблизо
Тръгнаха по уличката към отвореното заведение.
Усмихна му се след късната вечеря. Запали цигара. После отидоха в жилището му.
Той беше невероятен, взриви я просто. На другата вечер отново се видяха. И продължиха.
Фатално привличане – едва ли, просто телата им се търсеха и искаха. - Искаш ли ме – попита едното тяло – искам те и още как – отвърна другото
Хората казват – не е любов това, ами нека си казват каквото си искат
Царството на любовта е самотен остров, който се обитава само от двама души, другите са отвън.
Припомни си едно стихче, което повтаряше с децата като малка:
любов, любов,
печен картоф
разрежеш го – вътре суров.
Чаровен е, хармонията ни е пълна, не е възможно да е неизпечен картофа – помисли си тя.
Ще стане ясно, времето е сигурен съдник, сега просто беше щастлива
Южнякът скоро щеше да задуха, пролетта настъпваше и сгорещяваше телата
Явор й се усмихваше отсреща на улицата

Ая също се усмихна и тръгна към него.

Когато Сали срещна Хари …се роди любов.

Честит празник на влюбените!

Американски фъч

По – правилно щеше да бъде да го нарека „Бързо, лесно, вкусно“.

Много лесна рецепта. То си личи от заглавието.
Американците не обичат бавни и трудни рецепти.

Може да поднесете фъча след 30 – 35 минути готов.
И ако някой каже, че не се е получило, значи не е искал и затова не е станало - по – лесно нещо няма.

Необходими са следните продукти:
4 яйца размер XL
1 чаена чаша захар - равна
1 чаена чаша бяло брашно- равна
3 супени лъжици какао, истинско
1 пакетче масло от 125 гр. размекнато, но не течно
1 пакетче ванилия
малко орехови ядки, натрошени или начупени на по-едро
и миксер за разбиване

Ето колко е голяма чашата, с която мерих

С част от размекнатото масло намазвате формата, в която ще печете кекса.

Включвате фурната на печката да се загрява на 200 – 210 градуса, долно и горно печене.

Маслото и всички останали съставки се разбъркват малко с миксера. Получава се хомогенна гъста смес. Ето как изглежда.

Изсипвате я във формата, без да се притеснявате, че не е заравнена отгоре сместа – това ще свърши топлината после.


Слагате формата във фурната на средната решетка. След 15-20 минути, зависи от печката , се пробва сладкиша с клечка за зъби дали е готов.
Ако клечката е суха - вадете сладкиша. Готов е. Много бързо се пече.
Ето как изглежда.

А как ухаеше в къщи….
Само за няколко минути половината форма беше празна. Ама вкусно.


По рецепта, след изваждане от фурната се наръсва с кокосови стърготини, но не обичам кокос.


Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Царевичен хляб

Когато гледах филма „Зеленият път“ /The Green Mile, 1999/ - страхотен филм, някъде в съзнанието ми се запечата една сцена – когато Пол Еджкомб донесе на Джон Кофи царевичен хляб, изпечен от жена му. Кофи го прие като най-големия подарък и тогава се запитах какъв вкус има царевичния хляб.

Отскоро имам хлебопекарна, автомат за хляб, кой както иска го нарича, но прави и изпича хляб. От ТСМ - магазините. Първият ми опит беше катастрофален. Спазих точно рецептата по книжката, нагласих програмата и зачаках топъл хляб. Нищо подобно – този в Германия, дето е пробвал и писал рецептата е работил с брашно с постоянно качество и повече глутен в пшеницата, а тук …не е така. В резултат се получи едно недопечено, небухнало подобие на хляб, което не ставаше за ядене.
Амбицирах се. Отворих форума на BG-Mamma, изчетох над 100 рецепти, съвети, предложения и разбрах, че ми липсват хубави и различни брашна най-вече, а и някои други добавки.
И се започна едно печене – ръжен хляб с кориандър и кимион, пълнозърнест хляб с еко семки и сусам, бял хляб с мляко и кашкавал, хляб с извара и ким, картофен хляб, козунак със стафиди, орехи и бадеми и какви ли не вариации.

Веднага прекръстихме в къщи хлебопекарната на дебелариум.
Мирисът на прясно изпечен домашен хляб е много привлекателен.

Старите хора казват - ако искаш да продадеш къща, сложи да печеш хляб, когато дойдат на оглед купувачите.

Потърсих рецепта за царевичен хляб, но се оказа, че никой не е правил хляб само от царевично брашно, а в комбинация с пшенично. И направих. Дори добавих сушен босилек вътре. Топлият царевичен хляб се оказа приятен на вкус, леко жълт на цвят. На другия ден не беше вкусен.
Та разбрах, че за да харесваш царевичен хляб, трябва от дете да си го ял, да си бил гладен и като го видиш да слюнкоотделяш в приятно очакване.

Май ще си останем на нашия хляб.
Поне се освободих от мисълта за царевичен хляб в съзнанието си.

Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Фердинанд Шевал

Гледах филм за Фердинанд Шевал, документален и бях впечатлена.
Кой е Фердинанд Шевал?
Един обикновен човек, пощальон по професия, един ден намерил интересен камък. Той твърди, че се спънал в този камък и се вдъхновил от формата му. Всъщност местността, в която живеел и работел била в древността дъно на море и имало интересни камъни. Прибрал го и от този ден започнал да търси и събира и други камъни с красива форма. На първо време той прибирал камъните в джобовете си, а след това в кошница. В крайна сметка използва една ръчна количка. Шевал качва камъните по време на ежедневната си пощенска обиколка. И така 20 години.

Да споменавам ли какво си мислели съгражданите му – луд човек.
След като се пенсионирал започнал да строи своя замък, който виждал в мечтите си. Шевал започва изграждането през април 1879 година. Той е прекарал първите двадесет години в изграждане на външните стени. Често работел през нощта, на светлината на една лампа с масло.
Ако трябва да обобщя:
Подход – аматьорски
архитектура – смесена, с различни елементи
стил - свободен
строеж – уникален.
Един самобитен и самоук колега на Антонио Гауди изградил замък от камъните, които събирал година след година - станал висок, с причудлива архитектура заимствана от различни култури и религии, с фигури и украшения, с надписи по стените от Библията, от Буда, но много впечатляващ. Изграждането му отнело 33 години.

Виждайки го готов в цялото му великолепие местните жители започнали да променят мнението си за Шевал – вече не им изглеждал луд.
Творението му било обявено за паметник на архитектурата. Получил приживе признание.
Точно преди смъртта му, Шевал започва да получава признания от светила като Андре Бретон и Пабло Пикасо . През 1932 г. германският художник Макс Ернст създава колаж със заглавие "Пощальона Cheval. През 1958 г. е направен Le Palais идеал - кратък филм за дворец Cheval.
През 1969 г. Андре Малро, тогавашен министър на културата , обявява Двореца за забележителност, официално защитена. Той е отворен всеки ден без Коледа и Нова година.
Фердинанд Шевал поискал да бъде погребан след смъртта си в замъка, но това е
забранено във Франция и властите не разрешили.
Тогава започнало новото предизвикателство пред него - да си направи гробница.
Гробницата повтаряла в умален вид замъка. Успял да я завърши.

На 88-годишна възраст този уникален човек, пощальон – архитект намерил покой.
Ако имате път към Charmes-sur-l’herbasse, до Лион, Франция – посетете този странен шедьовър.

/по материали и снимки от интернет/

Вятърът и есента

Казват, че хората се чувстват деца, докато имат живи родители.

Майка ми угасна тихо в съня си в първите часове на 31 декември.
През последната година беше станала мъничка и слабичка като дете.
Прозрачна.
Откакто татко си отиде от тоя свят,
тя все повтаряше – вземи ме Господи, най-късно до Коледа - Нова година,
не мога да живея така без баща ви.
Тяхната любов е започнала в ученическите години – толкова млади и красиви,
и много години бяха заедно и неотлъчно един до друг.

Мамо, не знам къде си сега, но знам, че ако е възможно -
и от отвъдното ще ме закриляш и ще ми помагаш,
както винаги досега! И мен и сестра ми.

Колко е пуста къщата им сега
и празна
и студена и неуютна
злокобно тиха
и някак малка ми се вижда
и дворът - и той се смалил
дали защото е зима..
Присъствието на хората ли прави по-големи къщите?

Сбогом, мамо!
Дано идваш в съня ми!